Всяко момче и повечето момичета ходят за риба, по-малък процент ходят и на лов, за тяхна радост без мен.Трепетът от подръпването на въдицата или дивеча, багащ пред дулото е познат на много хора е познат. Който поне веднъж не е преследвал диво животно в гората или не е мамил риба, все едно не е живял ... Адреналиновия прилив при добър лов е страхотен и може да се сравни само с друго екстремно усещане, а радостта при добър улов е несравнима с нищо ... това все пак не е олимпийски медал, но е много по-ценен трофея.Четкаме си егото после да разказваме кой какво е хванал-убил и кооооолко е била голяяяяма рибата ... сещате се ..

Тук вече е време да вметна, че ще има с какво да се похвалите, само ако не ходите на лов или за риба с мен, сякаш е седнала злата орисница на моята въдица, голяма мъка хора ... казвам ви ужас направо!Докато времето бе още топло ходехме за риба, каквато и да е риба!Поне за мен нямаше значение, правилото "да счупя каръка" ме води в такива ситуации, но не би.Отиваме на една река, която е естествено продължение на язовир ... предполага се че риба вътре има, много и всякаква.Доказано е, освен че се предполага че и има и раци, има, но не и за мен. Разгъваме въдици, гласиме такъми, аз започвам да се суетя, изчаквам другите да нахвърлят да хванат по нещо, просто за да съм сигурен че не е само водата... Започва се, брат ми е с първия улов, щукичка, симпатично парче около килограм. След кратка борба е поне три псувни, по повод на това че рибето се навира набързо в едни драки, от там в подмол близо до един паднал дънер, после под самия дънер ... Изнервеният ми роднина натиска здраво на мултискоростната макара за тежък риболов и щуката е извадена като парцал на брега ... никаква борба, никакъв феър плей. Къде си мисли че се намира, та да се прави на интересна, първоначалният замисъл да се извади както трябва е заменен със високи обороти на мощната макара.След него е нашият водач, доста добър и късметлия рибар, разписва също щука, при това вече едра три килограма и зааде, както се казва, страхотен екземпляр. Дори жената на брат ми хвана риба, костурче, около 400 гр. Идва и моят ред, нагласил съм най-хубавата си въдица, с чудесна макара, високоскоростно, безшумно бижу на НемироФФ, made in матушка Русь, чудесен пърт на Silstar, подходящ за ловене и на доста едри екземпляри от обитателите на сладките басейни, като сом например. Такива, които се вадят от дълбокото ... Замахвам към най-хубавото място точно в началото на един силно обрасъл участък в един прозорец където няма ни едно стръкче водна трева.Избрал съм си най-пъргавото рибе от кофата със стръв, внимателно го качих, а то продължи все така живо и упорито да се дърпа и да дразни цялата фауна наоколо. Ако има поне една щука все още в тази река, тя ще е моя по всички писани и неписани правила за риболов на този толкова желан като трофей хищник от сладките води. Да не споменавам и колко е вкусна, но това вече е кулинарна тема, за която ще дойде реч по натам, в някоя от следващите ни срещи.

Сякаш някой "хвърли бомба в реката" ... на никой повече не му бутна нищо. постоях почаках, стоят и моите спътни.Пушим говорим си и обсъждаме какво ще правим с вече уловената риба и с тази която тепърва ще хванем.Идеалисти... не знаят с кого са тръгнали за роба. На мен главата ми все още е твърде далеч от риболова ... мисля си за друго, и само от време на време си припомням къде съм и с огромно внимение разглеждам стръвта си под водата.Дали не е умряла, дали не е нахапана ... Денят е толкова ясен и слънчев, че вибдам не само моята рибка в бистрата вода а дори и тези на спътниците ми.Както може да се очаква моето рибе е живо здраво и пъргаво, ако аз бях щука, вече щях да съм го захапал ... не би. Стояхме още цели 6 часа, сминихме безброй видове сртъв, опитах дори и дребна риба да си хвана ... накрая извадих фотоапарата и започнах да снимам наоколо, но риба нямаше.Накрая, точно преди да си тръгнем, видях най-странната гледка в живота си.В реката имаше риба, много риба, видях я с очите си, Бога ми, поне 6 щуки легнали на дъното наобиколили примамките ни, демонстрираха завидно безразличие към тях. Ядосах се!Наведох се и взех въдицата си придърпах внимателно влакното и сложих рибката си точно пред носа на най-близката щука. Нищо! Абсолютно нищо не последва.Тук мисля е момента да спомена нещо за търсеният улов, а именно, сладководният ужас на водоемите в България. Щуката драги читатели е може би най-хищният организъм населявал планетата някога, дори и на сушата продължава да хапе.Устата и са обилно населени със цели 7 вида, реда, размера и посоки зъби, главата и е обикновено огромна и представлява основно и май и единствено само уста!Дори да не е гладна-напада, дори и да е била вече извадена от реката-напада, дори и полу мъртва-напада, хваната и изтървана-напада!За поведението и характера и може да се каже само едно, глупава до безобразие и агресивна като Цербер.Вероятно съм попаднал на най-миролюбивите от вида, сити до безобразие и може би слепи представители.При следващото движение с въдицата я погалих с рибката си, която сигурно вече умираше от ужас, защото извършваше някакви странни действия, мяташе се като обезумяла и теглеше във всички посоки, които можеха да я отдалечат от хищника ... какво пък странно има в това.Последвалата и реакция ме остави с широко отворена уста и невярващ на очите си. Лениво се премести с около половин метър и отново легна на дъното. За това лягане на дъното съм чел много.Именно поради тази причина не повярвах на очите си.Когато тази риба легне на дъното, в края на растителен участък, обърне се с муцуната си срещу течението и замре неподвизжно, това означава само едно. Рибата е гладна, дебне и е готова да нападне дори и някой по-дребен екземпляр от собствения си вид.,Което е по-странно, обикновено го прави, щуките са и канибали освен всичко останало.Адски изчадия без морал и с огромен апетит и запаси от нескончаема агресия!Това вече ми беше достатъчно да се откажа от всички евентуални понататъчни опити да разпиша улов, за този излет. Извадих и прибрах въдицата си без да проявявам какъвто и да е интерес към коментарите на околните. Забелязали с какво се занимавам през последните няколко минути и изумени не по-малко от мен от случилото се.В момента в който вече бях приключил с опаковането и завършил коментара си относно поведението на рибата и безсмислието на това да стоим повече ... водата закипя.Всички риби които бяха наоколо нападнаха едновременно нашите, т.е. техните рибки.Тримата едновременно извадиха по една "добра" щука презаредиха и отново се окичиха с трофеи.Гледах с интерес развиващото се и се усмихвах сам на себе си.Извадих отново въдицата си, заредих и заметнах... бомба.Отново нямаше никой.Тук вече ми стана ясно, че това не е моят ден, това не е моята река и това при всички случаи не е моята риба!Няма да продължавам разказа си до безкрайност и да кажа още колко риба извадиха спътниците ми докато аз се врях из драките и обикалях изнервено наоколо търсейки интересен обект за фотоапарата си ... Това вече би било унизително, да разкажеш за неуспех, мисля е добре. Но да направиш разказа си унизителен за самия себе си ... това мисля се нарича душевен мазохизъм!

Край на част първа, в която стана дума за щуките.Очаквайте скоро втора и трета. В които ще дойде реч и задругите два животински вида.Както и за други интересни видове и подроности около моите ловно-риболовни несполуки.(Някой ден ще разкажа и за сполучливите си дни, не по-малко интересни и занимателни истории.)